Можем ли да твърдим, че в ерата на алгоритмите, отвореността и масовата дигитализация ъндърграундът има същия статут както преди 10, 20 или 30 години?

При положение, че светът на съвременното изкуство претендира за отвореност към новите форми, към различните, радикалните и нечутите с какво се различава ъндърграундът, който от самото начало показва същото? Излиза, че може би основната разлика е липсата на пазарните отношения, на институционалните динамики на сцената на съвременното изкуство и претенцията за отвореност. 

Дългогодишните обвинения в gatekeeping (контролиране на това кой получава определени ресурси, власт или възможности и кой не) спрямо ъндърграунда всъщност са по-валидни за мейнстрийма, който избирателно взима от другите сцени, когато се нуждае от някаква свежест и доза радикализъм, изграждайки една сравнително произволна история на изкуството. В този ред на мисли, ъндърграундът не пази своите граници толкова (ако изобщо можем да ги дефинираме), колкото мейнстрийма.  

В същото време ъндърграундът си има своите проблеми, които често погубват артистите си, създават се излишни вражди, пораждат се странни претенции, изграждат се вредни стереотипи, или просто бива използван за стъпало към мейнстрийма, който колкото взима, толкова и дава. Често се задава и въпросът докога някой остава ъндърграунд?

Смятаме, че деконструкцията на тези типологии може да разкрие как различните сцени и прослойки взаимодействат помежду си, как функционират в контекста на съвременния свят и доколко могат да се отърсят от проблемите си. И докато крайно-десните политики продължават да се развиват като брой и влияние, за нас е важно ъндърграундът да заеме позиция чрез изкуство, както винаги е правил.

На фона на всичко това си задаваме и следните въпроси: Какви са наистина разликите между мейнстрийма и ъндърграунда? Кой има място в ъндъграунд сцената? Докъде се простират границите на понятието и доколко изобщо са релевантни спрямо историята на този тип култура и днешното време? Как можем да се ангажираме с парадоксите и на двете сцени и идентичностите им, които често са обвързани с популярност, възможности и знание. Каква е разликата между понятието и самата сцена? Какви са проблемите на ъндърграунда и на неговите типажи? За колко ъндъграунда можем да говорим изобщо (криминален или дори десен)? 

Тези и други въпроси, поставени около фестивала, подчертават важността на ъндърграунда като платформа за изразяване и търсения, която не е без своите проблеми. Всяка година си ги задаваме отново и отново, усещайки нуждата от предефиниране и адаптиране на собствените си разбирания и място спрямо случващото се и самите нас.

 

Фестивалът приема предложения за пърформанс, инсталация, видео арт, публични намеси, акции, лайв сетове и други намеси, които резонират с темата и духа на фестивала. Имейл: contact@synaesthesiacollective.art​

​

Текст от Георги П. Павлов и Yves_0. Визуална идентичност и уеб дизайн от Диана Бункин. Sofia Underground 2025 се организира от Synaesthesia Collective и Studio Dauhaus.