„На мнение съм, че в културата на глобална свързаност е необходимо по-скоро оценяване на интензивността на тялото отвъд човешкото.“
Интервю с Пьотр Боковски (NeoFung)
от Chronic Illness (UK)
- Георги Павлов
18.05.2025
ГЕОРГИ ПАВЛОВ: Какво е Chronic Ilness?
Пьотр БОКОВСКИ: Chronic Illness е поредица от пърформанс събития, които се провеждат във викторианска канализация в Северен Лондон, в която се настаних преди десетилетие. Пространството е концептуализирано като гъбична жива същност, която разгражда и трансформира телесните форми на хората, които влизат там; поредицата от събития е домакин на живи актове в контекста на разлагащите се екологии, пост-човешкия фетишизъм и тъмния витализъм. Идеята за пространството с канализацията като био-активна агенция на инфекциозното градско разпадане е от съществено значение за курирането на Chronic Illness, въпреки че ние пренасяме нашите актове и в други алтернативни арт пространства в Европа. Това включва Осло, Познан, Париж, Копенхаген, Стокхолм, Лисабон, Мадрид , Валенсия, Берлин, Козенца, Барселона. Този път бяхме поканени от нашите български приятели да организираме събитие в София.
ГП: Можеш ли да ми кажеш повече за как се заформи Chronic Illness
ПБ: Канализация е дъното на изоставена книжарница, която превзех с група източноевропейски скуотъри в началото на 2015 г. Първоначално използвах пространството като частно място за шибари, а след това като репетиционна за телесен театър в комбинация с постиндустриалната музика на мои приятели. В крайна сметка започнахме да каним публиката на публични събития под формата на изследователски пърформанси, преплетени с концерти с електронна музика, боди арт, био-медийни инсталации, разширено кино, многоканални видеопрожекции и био арт, потапящ театър, сеанси на явен фетишизъм, както и упражнения по сензорна депривация.
ГП: В книгата ти - Fungi-Media - пишеш за преработване на човешката субкетивност посредством специална комбинация от гъбични, пост-интернет пърформанси. Може ли да споделиш повече как това е свързано с пространството, в което сте.
PB: Очарован съм от идеята, че всичко, което се случва в канализацията по отношение на човешкото действие, всъщност е част от по-широк, отворен процес на смилане на гъбичното същество, в който навлизаме по пътя си надолу. Телесните функции на хуманоидите са само част от жизнеността на мистериозно нечовешко същество, което ме очарова. Казвам, че „кухината“ или „порьозността“ на хуманоидните тела, които се отварят за гъбични мутации вътре в канализацията, е двусмисленото състояние на „хронично заболяване“ - което винаги се противопоставя на затварянето на здравето и продължава да се връща към объркващи биоморфи.
Тези биоморфи могат да бъдат описани като „постинтернет“, тъй като интернет присъствието е първоначалното представяне на канализацията, която примамва онлайн хуманоидите, и те слизат там с въображение, рамкирано от интернет медиации, само за да се изправят пред улука от гъби, които въплъщават всякакви дигитални манипулации на тялото отново.
ГП: Тези идеи свързани ли са по някакъв начин с еманципаторни крайни цели, и ако да - как?
ПБ: Със сигурност тук не се пропагандира никаква еманципаторска политика на идентичността (или каквато и да е друга социалистическа програма, характерна за много скуотни) - напротив. „Еманципацията“ на Chronic Illness би могла да се разбира като „еманципация от идентичността“; в нейното философско измерение и съучастие с анонимната жива материя. Може би има елемент на „нихилистичен мистицизъм“ в опита ни да си обясним генеративната сила на разлагането като ултимативния двигател зад човешките култури, технологии, цивилизации, идеи и т.н.
ГП: Тъй като изкуството ви използва разлагането, как го позиционирате по отношение на популярните консервативни възгледи в днешно време, че съвременното изкуство е дегенератно, Западът умира, красотата е изчезнала и т.н.?
ПБ: Смятам, че в културата на глобалната свързаност е необходимо по-скоро оценяване на интензивността на тялото отвъд човека, наблюдение на жизнените цикли, намаляване на скоростта на населението и индустриите във връзка с условията на околната среда; съзерцаване на естетиката на разпада, отдаване на безплоден фетишизъм и перформативен излишък вместо „семейни ценности“ или „производствени ценности“. Първото може би има огромно, макар и непризнато, екологично значение.
ГП: В момента кой е част от Chronic Illness и дали всички следват вашата философия за фунгисексуалност? Какво представлява Chronic Illness за настоящите членове и партньори?
ПБ: Fungi-Media е доклад, резултат от 7-годишното изследване, което се проведе в Chronic Illness канализацията и се припокрива с първите събития. Chronic Illness е мой кураторски проект, въпреки че първоначалните събития бяха инициирани от перуанския „органичен индустриален“ музикант CAO, който е и философ, интересуващ се от т.нар. тъмния материализъм (dark materialism). Списъкът включва и болния от мозъчни заболявания пърформанс изпълнител Люк Джордан и концептуалния артист Ричард Кроу от Institution of Rot - разпадаща се сграда, в която той е живял през 90-те години на ХХ-ти век и е организирал пърформанс арт събития, вградени в органичното разлагане. Най-важният ми сътрудник е Trojanovskx, който е звуковият инженер на Chronic Illness от 2016 г. насам и този, който композира повечето дарк ембиънт саундтраци за театър Chronic Illness, както и за късометражни филми, направени в канализацията. Другият близък сътрудник е Laboranta, която живее с нас и редовно се изявява с Chronic Illness Theatre, като кани актьори, допринася за творческия подход към техниката и смесва звуци за представленията.
Други близки сътрудници в миналото са Mis Saigo, Judgement Hall, Aliceex, Sin of the Father и Aurora Gasm, всички ангажирани с виталистичната философия зад Chronic Illness.
Освен това има още почти стотина изпълнители, които са допринесли с интензивността на тялото си за Chronic Illness и са работили с неговите идеи.
CHRONIC ILLNESS ЩЕ ГОСТУВАТ В КЛУБ МЕЗМЕРИК 22.05. БИЛЕТИ МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ТУК ИЛИ НА МЯСТО.